Луций Гелий Публикола (консул 36 пр.н.е.)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Луций Гелий Публикола.
| Луций Гелий Публикола L. Gellius L.f.L.n. Poplicola | |
| римски политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 31 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Баща | Луций Гелий Публикола[1][2] |
| Майка | Пола (съпруга на Публикола) |
| Братя/сестри | Марк Валерий Месала Корвин |
Луций Гелий Публикола, също Попликола (на латински: Lucius Gellius Publicola; Poplicola), e политик на късната Римска република през 1 век пр.н.е.
Произход и политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]Той произлиза от фамилията Гелии. Син е на Луций Гелий Публикола (консул 72 пр.н.е.) и Пола, която напуска първия си съпруг и се омъжва за Марк Валерий Месала Нигер (консул през 61 пр.н.е.). Гелий става полубрат на Марк Валерий Месала Корвин (консул 31 пр.н.е.).
През 36 пр.н.е. Луций Гелий Публикола е избран за консул заедно с Марк Кокцей Нерва.
Като млад е привърженик на Публий Клодий Пулхер и е нападан в много стихотворения на Катул. Изглежда има връзка с мащехата си, втората жена на баща му.[3]
След убийството на Гай Юлий Цезар Гелий отива със заговорниците в Азия. Там участва в заговори против Брут и Гай Касий Лонгин. Застъпването на полубрат му Марк и майка му Пола го спасява от екзекуция.[4] Той бяга при Марк Антоний и има монети, които свидетестват, че около 41 пр.н.е. е квестор propraetore.[5] През 36 пр.н.е. той става консул.
При избухването на гражданската война Гелий се присъединява отново към Марк Антоний и командва дясното крило на флотата му в битката при Акциум.[6] След това няма сведения за него. Вероятно е убит по време на битката или малко след това.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Гелий Публикола е женен за Семпрония.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ L. Gellius (18) L. f. L. n. Poplicola // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 1822 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ Валерий Максим, Factorum et Dictorum Memorabilium Libri Novem, v.9.§1.
- ↑ Дион Касий, Roman History, xlvii.24; Ливий, Periochae, 122. Архив на оригинала от 2010-09-24 в Wayback Machine.
- ↑ Екхел, vol. v. p. 223.
- ↑ Плутарх, Antony, 65 – 66; Велей Патеркул, History of Rome, ii.85.